Анализи
Анализи

Когато големите се усмихват

Източник: Блогът на Бисер Манолов

25.05.2015

Джон Кери проведе осемчасова среща с руския президент Владимир Путин и министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров. Голямо говорене ще трябва да е паднало! Коментарите след срещата бяха от общ представителен характер и от двете страни. „Разбрахме се, че е необходимо да избегнем стъпките, които могат да доведат до влошаване на дългосрочните взаимоотношения между Русия и САЩ“, каза Лавров сред срещата. Кери добави: „Няма как при вземането на решения да заменим ключовите играчи, които участват в толкова комплексна и бързо променяща се среда.“ Тук вече наистина всички се довериха сляпо на „най-големите“ и тяхното становище по отношение на Украйна и Сирия. Сякаш не всичко зависи от тяхната воля, а е оставено в ръцете на конфликтните държави.

Рядко подаръците, които се разменят между политическите участници на такова ниво, нямат знаков характер. Руският министър на външните работи подари на Кери кошница със свежи домати и картофи. Няма информация дали картофите са били „горещи“, но със сигурност на Кери са му се подпалили ръцете. Също така той получи и тишъртка с надпис Victory 1945-2015, което бе препратка към 70-годишнината от победата над нацистка Германия. Сигурно ще попитате какво получи Лавров като подарък обратно? Кожен портфейл. Няма информация дали е бил пълен или празен, но по-скоро е бил празен нещо като намек за резултата от икономическите санкции срещу Русия. Дотук с намеците!

Връзките между Вашингтон и Москва се влошиха рязко след анексирането на Крим от руснаците през март 2014 г. Москва официално обвини американ­ците, че са оркестрирали свалянето на украинския проруски президент. Америка обвини Русия, че не е изтеглила тежкото артилерийско оборудване, танкове и ракетни установки от Източна Украйна, което е в пряко нарушение на миротворния план от Минск, подписан през февруари.

Путин посрещна Кери с широка усмивка. Усмивката и за миг не изчезна от лицето на Кери по време на съвместната пресконференция. Повече от 6100 души загинаха от април 2014 г. досега по време на украинската криза. Всяка „усмивка“ си има съответната цена. Понякога тя се измерва с човешки живот. Нали знаете кой получава най-големия пай от професионалните боксови мачове. Боксьорите?! Не, техните мениджъри.

Историческата правда винаги изтича в канализацията когато върху масата са натрупани пачки. А демокрацията? Хм, бих казал, че нейният огледален образ наподобява едно S, пресечено с две чертички. Лесно е да се направи изводът за пресечната точка между „историческата правда“ и „демокрацията“, нали така? А колко любими са и двете в речника на политиците. Колко емфатично ги използват пред електората и винаги с обърнати джобове, просто ей така, за всеки случай.

От началото на годината руският стокооборот с останалия свят е спаднал с 30% спрямо същия период за миналата година. За февруари и март той се е свил с 83,3 млрд. долара. Вносът пада с 25,7 млрд. долара, а експортът с 57,6 млрд. долара за първите два месеца на годината. Стокообменът с Европа се е сринал с 34,3%. Най-голям спад от всички европейски държави отчита Полша в размер на 48,9%.

Търговският стокообмен между САЩ и Русия се е свил само с 6,4%. Кери май че се е усмихвал искрено, а Европа отдавна си е загубила чувството за хумор. А Япония? За същия период японците отбелязват ръст в стокообмена си с Русия с 16,7%, единствената държава с положителен търговски баланс след украинската криза. Ах, тези данни, колко издайнически намекват „какво са искали да кажат политиците, пък ние не сме ги разбрали“. Представете си новините по телевизията без звук, а само с данни за стокообмена между две държави. Маските падат, нали?
Руският експорт на петрол и газ за януари и февруари спада с 40% спрямо същия период за предходната година. В парично изражение това означава 22,4 млрд. долара по-малко постъпления в страната. Вносът на машини и автомобили се свива с 39,6%, или това представлява намаление с 11,4 млрд. долара. Човек се чуди дали чудото на японския ръст в стокооборота с Русия не е използвало български контрабандни канали на митницата.

За да се направи относително коректен прочит на това какво ще се случи оттук насетне, трябва да се проследят руско-американските търговски взаимоотношения преди украинската криза. САЩ са едни от най-важните търговски партньори на Русия, в това няма спор. През 2012 г. стокооборотът между двете държави достигна 39,9 млрд. долара. С помощта на САЩ Русия официално стана член на Световната търговска организация през август 2012 г. Взаимните инвестиции през този период значително нарастват. През 2011-а бе подписан договор за стратегическо сътрудничество между „Роснефт“ и „Ексон мобайл“ за един от най-дискусионните проекти.

Става въпрос за партньорство и съвместна експлоатация на петролни находища и газ в Черно море и арктическия шелф на стойност 3,2 млрд. долара. По това време „Ростек“ и „Боинг“ подписаха договор за покупката на 50 самолета „Боинг 737“ на стойност 3,7 млрд. долара, а „Ви Ес Ем Пи Оу-Ависма“ е основен доставчик за американската компания „Боинг“. Американски компании от ранга на „Шеврон“, „Дженерал илектрик“, „Катърпилар“, „Джон Диър“, „Форд“, „Дженерал мотърс“, „Пепсико“, „Марс“ завладяват руския пазар. Пак в този период САЩ демонстрираха огромен интерес от създаването на иновационния център в Сколково, който интерес бе официализиран с договора за сътрудничество между „Майкрософт“, Ай Би Ем, „Интел“, „Гугъл“, Масачузетския технологичен институт. Само СИСКО планираше да инвестира 1 млрд. долара в центъра, а „Боинг“ имаше намерение на създаде огромен собствен център за чисто изследователска работа.

От друга страна, руските компании мощно настъпват на американския пазар. „Роснефт“ планираше да придобие дял от „Ексон мобайл“ в нефтените находища на компанията в Мексиканския залив. „Северстал“ инвестира 400 млн. долара в завод за стомана, която се използва в автомобилостроенето в Мичиган. TMK удвои продукцията си в завода си в Охайо за производство на тръби.

И така – накъде отиват американо-рус­ките взаимоотношения. Бизнесът явно взема надмощие над широко прокламираните политически цели за „демокрация“ и „историческа правда“. Журналистите гадаят кой политик какво е искал да каже, а договорите между американските и руските компании нито за миг не са преставали да действат. Санкциите и „забранителните списъци“ явно са за Европа. Има ли по-брилянтна бизнес политика да стъпиш на един пазар точно в момента, в който конкуренцията е „политически“ озаптена.

Украйна е жертвата, а не повод за това, което стана. Изобщо, така нареченият украински конфликт е функция на отношенията между „двамата големи“, двамата „усмихващи се“. Гадна работа! Изобщо усмивката между „двамата големи“ има само две агрегатни състояния – „гадна работа“ и „много гадна работа“. Само остава да се надяваме „двамата големи“ да не започнат да се смеят с пълен глас.

 

 
 

Alternative content